Съдържание
Какво представлява колоноскопията?
Колоноскопията представлява изследване на дебелото черво, ректума и ануса. Тя е разновидност на ендоскопията и съответно, при извършването й се използва специфичен вид ендоскоп, известен още като “колоноскоп”. Това е гъвкав фиброоптичен апарат с тръбовидна форма, към чийто край е прикачена светеща камера, за добра видимост на потенциални проблеми във вътрешността на дебелото черво.
При колоноскопията, този апарат се вкарва през ануса, като в ход на преминаването му по лигавицата на дебелото черво, лекуващият лекар може да направи обстоен преглед на съответните тъкани.
Приложения на колоноскопията
Колоноскопията може да бъда назначена на пациенти с превантивна, диагностична и терапевтична цел. Често, тя се препоръчва от медицинските специалисти за провеждане на рутинен скрининг за рак на дебелото черво. В България, където този тип рак е една от водещите причини за смъртност, превантивната грижа е от изключително значение за доброто здраве на пациентите и не бива да бъде подценявана.
Превантивна грижа
Колоректалният рак може да се прояви във всяка възраст и при много пациенти, симптомите остават незабелязани до по-късните етапи на болестта. Затова особено при хората, изложени на по-висок риск от заболяването, е препоръчително да се направи консултация с личен лекар, на която да се обсъдят възможности за подходящи превантивни мерки.
В редица случаи, първата колоноскопия се извършва именно с цел оценка на риска от рак на дебелото черво. С възрастта, възможността от появата на това заболяване нараства, поради което, след навършване на 45 години, подлагането на колоноскопия е силно препоръчително. Рутинните прегледи обикновено се правят през период от 10 години, като – при установяване на потенциални патологични образувания във вътрешността на дебелото черво – е възможно да бъдат взети тъкани за допълнителни изследвания.
Диагностичен процес
Колоноскопията може да бъде назначена на пациента и с цел поставяне на точна диагноза след преживяване на конкретни симптоми. Те могат да включват:
- силни коремни болки;
- наличие на кръв при изхождане;
- редовни проблеми с изхождането (диария или запек);
- внезапна загуба на тегло и др.
Наличието на подобни оплаквания не винаги е предпоставка за сериозно заболяване, каквото е колоректалният рак. Чрез колоноскопия могат да бъдат диагностицирани и други здравословни проблеми като например: хроничен колит, дивертикулоза, язви и запушвания на дебелото черво.
Лечение
Колоноскопията може да бъде назначена и с терапевтични цели, тъй като по време на изследването, лекуващият лекар може да извършва леки процедури за отстраняване на полипи по вътрешността на дебелото черво. Това става с помощта на специални инструменти, които се прекарват през ендоскопа и позволява изследването на потенциално патологични израстъци. Този тип интервенция има и превантивен ефект, тъй като възпрепятства евентуалното развитие на колоректален рак.
Освен отстраняване на полипи, по време на колоноскопия, медицинският специалист може също така да запечата отворени рани, да инжектира лекарства, да отстранява блокажи на дебелото черво и да прилага лазерна терапия върху съответните тъкани.
Подготовка за колоноскопия
Подготовката за колоноскопия е от огромна значимост за ефективността на изследването, като процесът основно се свежда до максималното пречистване на дебелото черво преди процедурата. Това е необходимо, за да се осигури възможно най-добра видимост за извършващия я лекар.
Препоръчително е да се консултирате с медицинското лице, назначило изследването, за да получите ефективни препоръки, към които да се придържате в дните преди манипулацията. Най-често, насоките, които пациентите получават, включват:
- спазване на диета с ниско съдържание на фибри до 3 дни преди колоноскопията;
- спазване на чиста течна диета в деня преди изследването;
- прием на разхлабително лекарство в деня преди колоноскопията, за максимално пречистване на червата;
- качествена почивка вечерта преди изследването.
В някои случаи е възможно лекарят да препоръча конкретни практики, съобразени с индивидуалната медицинска история на пациента, поради което винаги е най-добре да се консултирате със специалист относно оптималната подготовка за този тип изследване.
Какво да очакваме по време на процедурата?
Колоноскопията обикновено се провежда под въздействието на пълна упойка, като пациентът се поставя легнал в странично положение. Преди започване на изследването, се проследяват дишането и сърдечната дейност, както и се извършва венозно вливане на необходимите за процедурата медикаменти.
Тъй като пациентът не е в съзнание по време на колоноскопия, процесът е безболезнен дори и в случаите, в които се налага отстраняване на полипи или прилагане на лазерна терапия. В повечето случаи, манипулацията не отнема повече от час.
Потенциални рискове и усложнения
И при колоноскопията – подобно на всяка друга медицинска процедура – съществуват рискове от поява на усложнения. При някои пациенти, например, се наблюдава леко кървене, особено ако по време на изследването са били отстранени тъкани от вътрешността на дебелото черво.
Възможна, макар и рядко срещана, е появата на инфекции след процедурата, като най-разпространените видове са дивертикулит и перитонит. Те се наблюдават при под 1% от пациентите, подложили се на колоноскопия, а симптомите им са разнообразни и могат да включват повишена чувствителност в коремната област, гадене и проблеми с изхождането. Добре е предварително да обсъдите с медицинско лице признаците на потенциалните инфекции след колоноскопия, за да реагирате навременно в случай, че те се появят при вас.
Друго усложнение, за чиито прояви е важно да бъдете нащрек, е перфорацията на стената на дебелото черво, която може да наложи спешна хирургична намеса. Перфорации след колоноскопия се срещат едва при 1-2 на всеки 10 000 изследвани пациенти, като симптоматиката им варира от остри болки и подуване в коремната област до повишена температура. Без своевременно лечение, перфорациите на дебелото черво могат да доведат до вътрешни кръвоизливи, перитонит или изпадане в септичен шок.
В много случаи, усещането за подуване или газовете, причиняващи дискомфорт в коремната област след колоноскопия, не са признак на възникнало усложнение. Те могат да са в резултат на вкарването на въздух в дебелото черво по време на интервенцията, с цел разширяването му за оптимална видимост. Връщането към нормалното ежедневие при повечето пациенти обикновено става до следващия ден, като в първите няколко часа след процедурата не е препоръчително да приемате каквато и да е храна, а след това е добре да се придържате към щадяща стомаха диета.
Ако имате симптоми на заболяване, което може да бъде диагностицирано чрез колоноскопия или желаете да се подложите на скрининг за рак на дебелото черво, доверете се на прецизността на специалистите от нашия екип. Техният богат опит и професионалното им отношение към всеки пациент заслужено ги отличават като едни от най-добрите медицински експерти в Североизточна България. За да научите повече относно предимствата на лечение в Еврохоспитал, свържете се с нас – ние сме винаги насреща в името на вашето здраве.