Прояви и хирургично лечение на апендицита

Какво представлява апендицитът?

Апендицитът е често срещано заболяване, при което се наблюдава възпаление на апендикса. Този орган, чието име идва от латинското “appendix vermiformis” и в буквален превод означава “червеобразен придатък”, има формата на тръба и води началото си от сляпото черво. Като размери не надвишава големината на един пръст и макар и по-рано да се е смятало, че не изпълнява значима роля в човешкия организъм, изследвания показват, че една от функциите му е свързана с поддръжката на чревната микрофлора и подсилването на имунната система.

Съществуват различни теории относно причините, водещи до поява на апендицит, като в основата им е натрупването на бактерии, водещо до образуване на оток на тъканите. При възникване на симптоми и липса на навременна реакция от страна на пациента, заболяването може да прерасне в по-тежка форма, водейки до сериозни усложнения и – в някои случаи, при които се получава спукване на апендикса – фатален край. Поради тази причина, е важно да бъдете информирани относно признаците, с които апендицитът се свързва, както и възможностите за диагностика и лечение.

Рискови фактори, свързани със заболяването

Макар и в някои редки случаи да бъде трудно посочването на конкретна причина за възникването на заболяването, следните рискови фактори са често свързвани с неговата поява:

• Генетична предразположеност: Както и при много други състояния, генетичната предразположеност е значим фактор, който би могъл да повиши риска от развитие на заболяването. При някои пациенти, например, се наблюдава вродена деформация на апендикса. Тъй като причините за възникване на апендицит често са комплексни, е важно предразположените към заболяването хора да следят за наличието на някои от другите фактори по-долу, за да вземат навременни мерки при първите появи на симптоми.
• Възраст: Апендицитът е едно от състоянията, които преобладават най-вече сред по-младите хора. Най-уязвими към него са пациентите, спадащи към възрастовия диапазон между 10-30 години.
• Запушване на апендикса: Запушването на тесния отвор на апендикса е най-често срещаната причина за поява на апендицит. То може да бъде предизвикано от различни пречки, сред които спадат фекални материи, частици несмилаема храна и др.
• Инфекции: Някои от инфекциите, засягащи органите в областта на стомашно-чревния тракт (например, при хранително натравяне) могат да доведат до появата на усложнения, които да доведат до възпаление на апендикса.
• Наранявания и травми: По-тежките наранявания (най-вече в коремната област) могат да причинят оток на апендикса, което предизвиква появата на апендицит.
• Нездравословна диета: Липсата на достатъчно фибри в диетата е друг фактор, който често се свързва с възникването на заболяването.

Симптоматика и развитие на заболяването

Най-характерният симптом на апендицита е острата болка в долната дясна част на корема, където е разположен апендиксът. В някои случаи болката нараства постепенно или става по-остра, когато човек кашля или се смее, докато в други интензивността й е висока още при първите появи.

Обикновено, този симптом е съпроводен от други такива, чието наличие сигнализира за необходимост от консултация със специалист. Ако например болката преминава от корема към десния крак или започне да се проявява и при уриниране, това е признак за възникнало възпаление на апендикса. Други симптоми са: рязка загуба на апетит, повишена температура, гадене, затруднено изхождане, газове и др.

При липса на навременна реакция към появилите се признаци на заболяването, най-често се наблюдава някое от следните развития:

• Перитонит: Перитонитът се получава при разкъсване на апендикса, поради възникналото възпаление. Освободените бактерии навлизат в коремната кухина и водят до инфектиране на коремните тъкани.
• Формиране на абсцес: Абсцесът представлява гнойно образувание, което се формира около апендикса и предизвиква интензивни болки и рязко повишаване на телесната температура.
• Сепсис: Това е най-животозастрашаващото усложнение при апендицит, тъй като при него се наблюдава разпространение на инфекцията в кръвта. Това би могло да наруши функциите на редица органи в тялото, както и да доведе до септичен шок, който често има фатален край за пациента.

Навременната диагностика е от огромно значение за предотвратяване на изброените усложнения, поради което – при наличие на някой от симптомите на апендицит – е препоръчително незабавно да се свържете с медицинско лице.

Диагностика на апендицит

Диагностицирането на заболяването обикновено започва с оценка на наличните симптоми и провеждането на кръвни изследвания, с които се следи за повишение в броя на белите кръвни клетки. По-подробни форми на изследвания, каквито са СТ и ЯМР сканирането, позволяват изграждането на по-пълна представа за състоянието на апендикса и най-вече – навременната идентификация на потенциални усложнения.

В някои случаи, преди да назначат подобно изследване, медицинските експерти използват разнообразни методи, за да изключат други потенциални причини за докладваните симптоми. Такъв е, например, анализът на урината, чрез който се следи за наличие на инфекции в пикочните пътища, които също биха могли да причинят усещане за болки в коремната област. За да улесните максимално вашия лекар в процеса по диагностика на апендицит, бъдете максимално подробни в описанието на симптомите и медицинската си история.

Лечение на апендицит

Лечението на състоянието изисква хирургичното отстраняване на възпаления апендикс чрез процедура, известна като апендектомия. Съществуват два основни подхода в извършването на тази операция, като изборът на подходящ такъв зависи най-вече от интензивността на възпалението и наличието на по-сериозни усложнения.

При по-леките случаи на апендицит, най-често се извършва лапароскопска апендектомия, която се характеризира с по-малки разрези и съответно, по-кратък възстановителен период. Ако обаче има признаци на възникнало усложнение на възпалението, се препоръчва отстраняване на апендикса чрез отворена апендектомия, при която разрезът е по-голям.

И при двата подхода, след операцията, на пациентите се предписват обезболяващи за регулиране на дискомфорта, като възстановителният период най-често протича в рамките на няколко седмици. Препоръчително е през това време да се избягва по-тежката физическа активност, както и да се приема лесна за усвояване от организма храна (например, повече течности).

Ако се интересувате да научите повече относно възможностите за лечение на апендицит или сте забелязали наличие на някои от симптомите на заболяването, не се колебайте да се свържете с експертите от нашия екип. Ние усилено работим да предоставяме на своите пациенти медицински услуги от най-висок клас и да повишаваме информираността на българските граждани относно значимостта на превантивната грижа.