Според статистиките на авторитетните организации като Европейската федерация по гастроентерология, Световната здравна организация (СЗО) и други национални здравни служби улцерозният колит е хронично възпалително заболяване на червата, което засяга между 120 и 505 души на 100 000 в различни части на света. Честотата на заболяването нараства постоянно, като по последни данни в Европа то се среща при 10 – 20 души на 100 000, а в България – при около 10 – 15 души на 100 000. Всяка година улцерозният колит поставя нови предизвикателства пред медицината и засегнатите пациенти. И въпреки че не се среща толкова рядко като други диагнози, болестта е трудно предсказуема и изтощителна за хората, които се борят с нея ежедневно и за цял живот.
Именно поради тревожната тенденция за зачестяване на случаите на улцерозен колит в световен мащаб и в България решихме да ви запознаем по-подробно с процеса на диагностицирането му и с възможностите за лечение и постигане на ремисия при него. Силно убедени сме, че информираността по темата е от ключово значение за своевременното откриване и предприемането на адекватни мерки срещу заболяването. Останете с нас до края на статията, за да научите повече и за предизвикателствата, с които пациентите се сблъскват в опитите си за адаптация към ежедневието в ремисия, както и в постоянните си усилия да водят качествен живот въпреки трудностите, пред които състоянието им непрекъснато ги изправя.
Какво представлява улцерозният колит?
Възпалителните чревни заболявания се развиват поради генетично предразположение към необичайно взаимодействие с факторите от околната среда. Вследствие на това имунната система се активира прекомерно и в организма възниква хроничен възпалителен процес. При улцерозния колит се появява язвено-гнойно възпаление на лигавицата на дебелото черво с непрекъснато последователно обхващане на различни участъци от него. Според степента на засягане се определят следните основни форми на заболяването:
- Улцерозен проктит, при който възпалението е само в ректума, а ректалното кървене може да е единственият признак за проблема.
- Проктосигмоидит, при който се засягат ректумът и крайните отдели на дебелото черво, а симптомите може да включват кървава диария, коремна болка, спазми и непродуктивни позиви за дефекация, известни още като тенезми.
- Левостранен колит, при който възпалението се разпространява от ректума до горните отдели на лявата част на дебелото черво и може да се проявява със спазми от лявата страна на корема, кървава диария и рязка значителна загуба на тегло.
- Панколит, при който налице са цялостно засягане на дебелото черво и кървава диария, коремни спазми, болки, умора, а също и значителна загуба на тегло.
Диагностициране, лечение и постигане на ремисия
Улцерозният колит се диагностицира въз основа на клиничните симптоми и извършването на определен набор от лабораторни, ендоскопски и образни изследвания. Главна роля в диагностиката играе фиброколоноскопията, която осигурява възможност да се огледат дебелото черво и крайната част на тънкото черво. След това вече може да се вземат и биопсии от лигавицата, а с тяхна помощ да се потвърди и проявата на заболяването. Освен това от изследваните лабораторни показатели голямо значение има стойността на фекалния калпротектин (протеин, който се намира в белите кръвни клетки и е индикатор за възпалението в стомашно-чревния тракт). Високите му нива обикновено сигнализират за активен възпалителен процес.
Целта на последващата терапия, която се назначава, е да се постигне ремисия на заболяването – да се потисне възпалението, да се предотвратят усложненията и в максималната възможна степен да се подобри и качеството на живот на страдащия човек. Лечението може да е медикаментозно, но и хирургично или ендоскопско при необходимост. Възможно е да се прилагат различни групи от медикаменти, както и комбинации между тях – например препарати, съдържащи 5-аминосалицилова киселина, кортикостероиди, антибиотици, имуномодулатори, анти-TNF, както и анти-интегринови агенти, JAK инхибитори и други.
А постигането на ремисия е може би най-голямото предизвикателство за пациента и семейството му. За тази цел се изискват не само силна мотивация за овладяване на заболяването и осъзнаване на рисковете и възможните последици при неуспех, но също и огромни дози воля, вяра, дисциплина, както и целенасочени усилия за възможно най-дълготрайното задържане на желания ефект. По-долу ще разберете и какви са причините за това.
Предизвикателствата на адаптацията към ежедневието в ремисия
Постигането на ремисия при улцерозен колит във фазата му на обостряне изисква спазването на специална диета с цел състоянието и качеството на живот на пациента да се подобрят значително и да се подпомогне ефектът на медикаментозното лечение.
Диетата обаче налага строги ограничения по отношение на видовете храна, които може и не може да се консумират. От първостепенно значение е също ястията да се приготвят у дома и да се обработват хигиенично. Целта на тези предпазни мерки е да се избегнат потенциалните опасности от инфекции, недостатъчна термична обработка на храната и несигурност дали тя е приготвена по подходящия начин.
Кои храни са „разрешени“ и „забранени“ съобразно диетата при улцерозен колит във фаза на обостряне?
От групата на млечните продукти при този хранителен режим е допустимо да се консумират единствено нискомаслено кисело мляко и сирене, изкиснато в саламура. Категорично забранени са прясното мляко, маслото и пълномаслените мазни сирена и кашкавали.
От зеленчуците „разрешени“ са обелените краставици и картофите, както и оризът. Не може да се приемат консервираните и ферментационно обработените зеленчукови продукти като туршии, кисело зеле и кисели краставички. А в допълнение и богатите на целулоза зеленолистни зеленчуци като маруля, зеле, броколи и артишок също не трябва да се консумират.
„Разрешени“ от плодовете са единствено бананите, печените ябълки, печената или варената тиква и пъпешът.
А от месата е задължително да се подбират по-немазните части като филето от пилешки гърди и свинското бон филе, да се отстранява кожата от месото и то да се приготвя чрез варене или печене във фурната на бавен огън. По-мазните меса, готовите колбаси и мезетата са категорично „забранени“.
Подходящо е да се приемат хляб и хлебни изделия от фино бяло, а не от пълнозърнесто брашно.
Пикантните и лютиви подправки като чесън, лук, бахар, а също черен и червен пипер, не трябва да се употребяват. Може да се добавят единствено пресните листни подправки – например магданоз, копър, целина и други.
Алкохолът, кафето, зеленият и черният чай, както и газираните напитки са неподходящи за консумация. Може да се пият само билкови чайове от липа, шипка или мащерка, както и вода.
И не на последно по важност място е задължително храната да не се приготвя чрез запържване или гриловане. Подходящите методи на приготвяне са единствено чрез варене, печене на бавен огън или готвене на пара.
Как се чувстват пациентът и близките му при всички тези ограничения?
На практика придържането към необходимия хранителен режим често се превръща в задача с повишена трудност. Най-вече хората, които са свикнали да консумират всякакви видове храни без никакви ограничения, изживяват внезапното стесняване на обхвата на хранителния си режим като стрес и шок както спрямо психиката, така и спрямо организма си. Възможно е в началото те да отказват да се примирят, че не може да си хапват вече от любимите си ястия. Дори в някои случаи може да се наложи най-близките хора от семейството им да им обясняват многократно, да спорят с тях и да се борят даже и физически с техните непреодолими желания за хапване на нещо вкусно и любимо, което обаче може да им навреди. А може дори да се окаже, че е по-добре за известен период да се избягва изобщо закупуването на определени видове храни, които не трябва да се консумират от пациента, с цел той да няма пряк достъп до тях у дома.
С течение на времето обаче пациентът свиква и започва да оценява и да разбира важността на стриктното спазване на диетата – особено когато неизменно среща подкрепа и постоянна грижа от страна на близките си. А след постигането на ремисия започват да се отварят и нови възможности за разширяване на хранителния му режим, което със сигурност се отразява позитивно и на психиката, и на организма му.
Във фазата на ремисия желаните „забранени“ преди това храни се въвеждат постепенно и в малки количества. Така организмът може спокойно да привикне отново към тях и да се гарантира, че те няма да предизвикат ново обостряне на заболяването.
Освен това с разширяването на диетата във фазата на ремисия се подобрява и социалният живот на пациента, тъй като става възможно с повишено внимание към качеството и приготвянето на ястията той понякога да се храни в определени заведения или да отсяда в къщи за гости с осигурени предварително уговорени хранения при пътувания поне из страната си.
Какви съвети за по-лесна адаптация към ежедневието дават специалистите?
Гастроентеролозите обикновено съветват пациентите си да подхождат отговорно, дисциплинирано и внимателно към заболяването и хранителния си режим. Те също така се стремят да им вдъхнат необходимия кураж и надеждата, че въпреки хроничния характер и тежестта на улцерозния колит, при влагането на необходимите усилия от страна на пациента и с безрезервната подкрепа от неговите близки е напълно възможно острата му фаза да се потуши, да се постигне ремисия и страдащият човек да води сравнително нормален живот в ежедневието си, макар и спазвайки неизбежните ограничения.
Така че ако и вие или ваши близки страдате от това сериозно заболяване, не се отчайвайте, защото лъч надежда все пак има. И не забравяйте, че с позитивна нагласа и с дисциплиниран подход към проблема си можете значително да подобрите качеството си на живот. А ако се нуждаете от допълнителна информация по темата или искате да се консултирате с някой от опитните гастроентеролози от МБАЛ „Еврохоспитал“, не се колебайте да се свържете с нас. Екипът ни е винаги насреща, за да ви осигури необходимото съдействие и подкрепа.